Уникален светлинен спектакъл на Витоша
През нощта на 2 декември 2012 година станах свидетел на
впечатляващ атмосферен феномен. Огромен и светъл, геометрично правилен кръг се
рееше около пълната Луна. През живота си съм наблюдавал няколко пъти ореол (или
т.н. от народа “харман”) около Луната, но това, което видях в небето над
Ивайловрад нямаше нищо общо с преди видяното.
Кръгът заемаше около 1/8 от небосклона над мен и придаваше
на нощта магично усещане. Направих му няколко снимки, ей така, за да си го имам
за спомен. Снимах на висока чувствителност (10 000 ASA), от ръка.
До вчера (събота, 27 януари 2013) си мислех, че подобен
феномен се вижда веднъж в живота, но явно не е било така...
В съботния ден тръгнах към Витоша и колкото по-високо се
качвах, толкова повече се убеждавах в правилността на решението да поема към
планината. Във въздуха над Платото се носеха милиарди микроскопични ледени
частици, които блещукаха на светлината на Слънцето. След като излязох на
равното, вниманието ми бе привлечено почти едновременно в две посоки. На небето,
вляво от мен, се виждаше дъга, което си обясних с пречупването на светлината в
облаците - миниатюрни снежни частици. В посока Черни връх обаче имаше нещо,
което спираше дъха. Една огромна арка от светлина се издигаше от земята към
небето и изглеждаше като Портал към митичната Шамбала. Извадих камерата от
раницата и на бегом тръгнах към Портала. Снимах много и непрекъснато.
Отразената в снега около мен светлина беше ярка и почти не виждах контролите на
фотоапарата. Затова правех варианти на експозицията на всеки кадър. Приближавах
се през неотъпкания сняг към Вратата, без да ми прави впечатление, че затъвам и
обувките ми се пълнят със сняг. Арката не се отдалечаваше от мен, само ставаше
все по-малка и по-малка. Когато стигнах до нея във въздуха беше останало само
едно кълбо от светещи, в цветовете на дъгата, ледени прашинки. Порталът не се
отвори и не попаднах в Шамбала, явно
не съм бил израстнал за Пътя отвъд вратата....
 |
| Светлинната арка |
Постоях малко в петното
блестяща светлина, след което се върнах назад.
Когато се обърнах отново към Арката, разбрах, че до
момента нищо не съм видял. Едва сега осъзнах, че Слънцето бе заобиколено от два
огромни светлинни кръга. Единият бе вертикален (като ореол), а другият
хоризонтален (трябваше човек да легне на снега за да може да го възпреме
изцяло.) Двата кръга се допираха един друг и местата на допир светеха по-ярко и
с цветовете на дъгата. Вертикалният кръг, с разположеното по средата му Слънце,
изглеждаше като огромно око. На всичко отгоре, Окото си имаше и “клепач”. На
фона на всичко това, едва ли ще впечатля някой, като кажа, че встрани от Окото
имаше и две дъги...
Прекарах часове напред-назад, снимайки непрекъснато.
Накрая батерията на апарата свърши, но аз продължавах да снимам с телефона.
Най-якият
ден от месеци насам....
 |
| текст и снимки: Красимир Андонов© www.krasimirandonov.com |
