За любовта и светлината на Антонио Канова

В почивния ден на Лувъра по коридорите му нахлува армия от реставратори, работници, чистачи… и нашего брата - снимащите. 

Не съм си и мечтал, но в един такъв ден получих разрешение за снимане, на което с големи букви пишеше "TOUTES ZONES".

Няма да разказвам за всичко, което видях и изживях през тези часове, защото да застанеш пред всяко едно произведение на изкуството си е отделна история. По-скоро ми се иска да споделя нещо, което надхвърли всички останали вълнения.

В галерията "Микеланджело" на Лувъра може да бъде видяна скулптурата, шедьовър на неокласицизма "Съживяването на Психея от целувката на Купидон" с автор Антонио Канова.

Творбата на италианския майстор пресъздава историята за бога на Любовта - Купидон (Ерос) който се влюбва в красивата царска дъщеря Психея. 

Легендата за тази Любов започва с това, че неземната красота на Психея карала хората да пеят химни за нея, а странниците да я мислят за самата богиня на красотата. Това разгневило истинската богиня - Венера, която изпратила сина си Купидон да рани Психея със стрелата си и да я накара да се влюби в същество, към което всички изпитват ненавист. Красотата на царската дъщеря, обаче, омагьосала стрелеца и той се самонаранил със стрелата, която изпратил към Психея. Така той се влюбил, без да изпълни заръката на майка си. 

Любовта на двамата минава през много изпитания, като накрая боговете дават на Психея да пие амброзия и тя завинаги остава при своя любим.  Антонио Канова е изобразил едно от изпитанията, при което Купидон се е надвесил над Психея и с целувка я връща към живота.

Скулптурът е пресъздал чрез мрамора уникално усещане за физическа материалност на героите си. Дрехите им са ефирни, а кожата им има матова мекота.

Когато застанах пред шедьовъра на Антонио Канова, скулптурата беше потънала в безвремието на дифузната дневна светлина. Всяка извивка на мрамора попиваше погледа и не го пускаше. Направих няколко снимки, удивен от мекотата на камъка. В следващия миг слънчев лъч пропълзя по пода и съживи двамата влюбени. Пред очите ми крилата на Купидон станаха полупрозрачни, а лицата на двамата се изпълниха със страст. Не можах да повярвам как един единствен лъч светлина можа да пресъздане толкова съвършено обемите, как мрамора поемаше светлината и не я пускаше. Тя се отразяваше от всяка извивка и всяко отражение правеше още по-сложна и жива картината. 

После лъчът си отиде и Психея и Купидон бавно се върнаха в безвремието си.