Sunday, 12 January 2014

Потопени спомени

С времето гробищата се превръщат в следи на живота, не на смъртта.

При строежа на много язовири цели села са били изселвани, тъй като попадали под нивото на планираното водно огледало. Къщите са били взривявани, а хората - разпилени.

От домовете на потопените села не е останало нищо, а дори и да е останало, то сега лежи на дъното. Виж обаче, църквите и гробищата са друга работа. Разположени на най-високото място край селото, някои от тях са оцелели самотници. И докато камбанариите и техните храмове гледат отвисоко прииждащите всяка година снежни води, то селските гробища често скриват своите паметници под тях. 

Бях чувал, че на брега на язовир "Михайловград", сега "Огоста", има църква, която водите понякога заливат. Оказа се всъщност, че там църквите са две. Едната е на село Калиманица, а другата на срещуположното село Живовци. Църквата на Калиманица никога не е била освещавана, когато изселват селото, тя е била току-що завършена…
Калиманица е родното село на Йордан Радичков и драмата с изселването провокира писателят да напише новелата "Последно лято". По-късно режисьорът Христо Христов заснема по нея едноименния филм.


Посетих за първи път района на другото потопено село - Живовци през пролетта на 2004 година. Тогава водите на язовира не бяха високи и не стигаха до самата църква. Фактът малко ме разочарова, защото очаквах да видя едва ли не само стърчащия от водата кръст на камбанарията.


Село Живовци с река Огоста. Вижда се църквата, разположена в горната част на селото.
снимка:http://ogostanews.blogspot.com/

Църквата "Св Възнесение, строена от майстор Лило и завършена през 1859
снимка: Красимир Андонов ©


Когато се приближих към църквата чух нещо странно. От някъде идваше звън на хлопки, придружен от време на време с блеене на овце. Портата на църквата беше залостена и когато я отворих видях смайваща гледка. В храма, под избушения олтар, живееше голямо стадо от овце и кози. 
снимка: Красимир Андонов ©

Години по-късно се върнах на същото място, стадото вече го нямаше, тъй като междувременно овчарят се бе споминал. 

Гробището на Живовци се намира наблизо до църквата. Половинато от него се крие в буренаци и трева, а по ниската половина плавно потъва във водите на Огоста.
снимка: Красимир Андонов ©


Преди много години мои приятели ми разказаха за турско гробище, което понякога изплува от язовир Кърджали. Тъй като познавам добре района, при всяко преминаване по долината на река Боровица се опитвах да го открия. Миналата година го видях за пръв път. Камъни с издялани по тах орнаменти стърчат от нищото. Никога не съм разпитвал как се е казвало потопеното село, но явно е било голямо, като гледам броя на паметниците. Всъщност, гробището е последното сведетелство, че тук някога са живели хора. Други следи няма.



снимка: Красимир Андонов ©

Когато започвах да пиша този пост имах нагласата, че потопените села са феномен, резултат от социалистическото ни строителство. После потърсих информация и се оказа, че в много язовири по света стърчат останки от храмове. Има ги в Германия, Мексико, Русия….


                                           Потопени в язовири църкви от света
                                          снимки: Интернет


Всъщност, спомних си и за документален филм на Дискавъри, който показваше как изсечени в скалите статуи на Буда потъват във водите на язовир "Трите клисури", Китай. Потънали спомени...

No comments:

Post a Comment