Thursday, 23 October 2014

За Албания с любов...


Албания е красива страна, населена с обикновени, но топли хора. Започвам така, защото представите ни за Албания често са повече от неверни. Без да съм бил предубеден, първото ми посещение там донесе много изненади. Може би най-голямата от тях беше фактът, че населението на цялата южна част на страната е християнско. По склоновете на възвишенията край пътят от Корча до Берат имаше повече кръстове и параклиси от Родопите, или бяха поне колкото там…
Дни след първоначалната изненада, се озовах в старата църква-музей в крепостта на град Берат. Там, на стената с безкрайно красиви икони имаше празно място и кратка бележка на английски, обясняваща защо липсва експоната. Оказа се, че точно тази икона трудно може да се види в оригинал, защото непрекъснато участва в изложби, представящи Албания пред света. Всъщност, иконата се е превърнала в символ на толерантността на албанците. Тя представя библейски сюжет с фон, на който се виждат  минаретата на две джамии. Нещо невиждано в религиозното изкуство - присъствие на символ на чужда вяра в поклонническо изображение. За албанците, обаче, толерантността от край време е начин на живот. Този народ изповяда две религии и живее в мир.

"Животворната чешма", неизвестен автор, XVIII век
от церквата "Св. Илия", Берат


"Св. Йоан Кръстител", детайл, Автор: Онуфри, XVI век,
църквата на Евангелистите, Берат

"Тайната вечеря", Автор: Ефтим Зографи, XVIII век,
църква "Рождество на Дева Мария", Вокополе, Берат
Художникът е привнесъл в библейската сцена предмети от ежедневния 
живот на хората от 18 век. На преден план се вижда ибрик, 
който се асоциира с ислямската религия.


Не мога да отрека и някои странности, които видях по пътя. Всеки, който е пътувал из страната е забелязал безкрайните върволици от бензиностанции. Това е страната, в която няма как да останете без гориво за автомобила си. Не е рядкост да видите кръстовище с бензиностанции на всеки ъгъл. Но аз се съгласявам с концепцията на албанците, че е по-добре да има, отколкото да няма…
В южната част на страната, там, където аз имах късмета да пообиколя, голи високи планини се редуват с закътани между тях полета.  
В равнините, навсякъде край пътя са развърляни нови къщи, в контраст на подредените като по конец градини. Тук е мястото да кажа, че по сергии и магазинчета видях само безформени плодове и зеленчуци. Но това, че не са изляти по калъп гарантира истиския вкус, вкус, който ние взехме да забравяме…
Берат и Гирокастра са градове в южна Албания, които оставят дълбок спомен. Берат е  тясно свързан с българската история. Аз самият бях там във връзка с проучване за документален филм за цар Самуил (вече факт) на режисьорката Станислава Калчева. 
Къщите напомнят нашата възрожденска архитектура, а между тях се вие река Осъм (Осум). Над града се намира историческата крепост на Берат (сега музей), в очертанията, на която има много къщи, населени с хора. Има и много впечатляващи, добре запазени средновековни църкви.
Входът на крепостта над Берат


Ритуални слънца на подове от църкви, Берат


Старата джамия в крепоста на Берат

Река Осъм се вие около хълмовете на Берат


Едуард Лиър, Берат, литография

Гирокастра е разположен близо да границата с Гърция и също е уникално красив град. Всъщност, Гирокастра и Берат са поставени под защитата на ЮНЕСКО, като паметници със световно значение. 



Къщи от града-музей Гирокастра


текст и снимки: Красимир Андонов