Saturday, 2 March 2013

- "Няма нищо по-хубаво от лошото време"…


Фразата е заглавие към книга на писателя Богомил Райнов и няма нищо общо с фотографията. Всъщност, бих казал почти нищо, защото Богомил Райнов е известен с увлечението си към фотоизкуството. Той е и автор на романа "Не ме разсмивай",  единствената българска книга, която отблизо описва патилата и стремежите на нашего брата, фотографите.  На няколко пъти съм препрочитал романа, с възхищение към стила, брилянтното чувство за хумор на автора и най-вече към дълбокото познаване на професията на фоторепортера. Винаги съм свързвал образа на героя от книгата с един от Учителите ми по фотография, покойният вече професор Румен Георгиев. Може би по-точно е да кажа, че самият Румен Георгиев с усмивка под мустак, често сам се отъждествяваше с героя…

Отклоних се малко от мислите си, но нямаше как да цитирам "Не ме разсмивай" и да не спомена Румен…

Когато говорим за Богомил Райнов, безспорен ерудит и по въпросите на фотографията, няма как да приемем, че той е казал "Няма нищо по-хубаво от лошото време" без да мисли за правенето на снимки. Сам съм се убедил, че най-"кучешкото" време е най-фотогенично.  Тогава, когато си мокър до кости, когато не виждаш от ледените иглички, забиващи се в очите ти, когато за нищо на света не ти се иска да извадиш фотоапарата…тогава е моментът за най-хубавите снимки.
Днес за пореден път затвърдих убеждението си…

За това, че времето щеше да бъде лошо, знаех още преди да тръгна. Вече има уеб камери, поглеждаш  в интернет и разбираш какво те очаква там горе. Та, като видях мъглата на Алеко си казах, че едва ли ще се стигне до снимки.  Затова само по навик метнах в раницата апарата с незаредената батерия, без много да му мисля… 

Като се качихме на Платото, от мъглата човек не можеше да разбере къде е долу и горе, къде е ляво и дясно. Малко под Черни връх обаче, Слънцето леко започна да пробива и чудо…подадохме глави над бялата пелена. Гледката бе от онези, които всеки фотограф би приел като "Шансът". Извадих фотокамерата и след първите две-три снимки дисплеят на камерата угасна… Да ми беше за първи път, ама то май така ми тръгна. Винаги подценявам Витоша, а тя, с неразбираемо от мен упорство продължава да ми предоставя шанс след шанс. И така, искам - не искам продължих снимки с телефона…

Напоследък все чета, колко уникална е мобилната фотография и ето, че и аз взех да се нося по модерните течения…  
Или както много точно го е казал Богомил Райнов - "Не ме разсмивай"…..













Красимир Андонов ©
www.krasimirandonov.com

No comments:

Post a Comment