Показват се публикациите с етикет Археология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Археология. Показване на всички публикации

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Една модерна цветова комбинация от времето на траките

Тази година работата ме отведе до едни от най-значимите археологически паметници по нашите земи. За българското издание на списание “National Geographic” снимах резервата “Сборяново” (бр. 10/2015 год.), а филмът “Величието на тракийските царе” ме срещна с други шедьоври на тракийската култура.

                                        Голямата свещарска гробница в Гинина могила /за списание National Geographic

Винаги съм се вълнувал от красотата на миналото ни. Малка държава сме, но сме големи в наследството, което притежаваме. Тук обаче, няма да говоря къде сме били и къде сме сега. По-скоро искам да споделя едно наблюдение, което поне за мен е провокация за бъдещи сравнения и изследвания.

Казанлъшката гробница е датирана в края на IV и началото на III век пр.н.е. и е свързана с тракийското племе одриси, чиято столица Севтополис е единственият изцяло проучен тракийски град (сега на дъното на язовир Копринка). 

                                                                            Куполът на Казанлъшката гробница със стенописите


Свещарската царска гробница от Гинина могила  е датирана към средата на III век пр.н.е и тя е част от едно съвсем различно тракийско царство - гетското.
Казанлъшката гробница е известна със стенописите си, Свещарската - с ансамбъла от жени-кариетиди, всяка изваяна със собствени черти. 

                                  Свещарска гробница, детайл / за списание National Geographic

Двете гробници са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тази година за пръв вът видях оригиналните стенописи от Казанлък.  Цветовете им са нереално живи и някак не е за вярване колко време е минало от полагането им върху стените. В палитрата на одриския художник, освен бялото и черното, има само няколко цвета - винено червено, орхено жълто и небесно синьо, но съчетанието им носи усещане за пълна визуална хармония. 
Няма как да опиша синьото на очите на водача на конете, червеното на нара и охрата на дрехите. Не мисля, че и фотокамерата ми ги видя напълно… Но въпреки това, дори от фотографското копие си личи прекрасната хапмония на цветовете.




Белите каменни фигури на кариетидите от Свещарската могила някога не са били толкова бели. Ако човек се загледа внимателно в тях, открива, че тук-там са останали малки оцветени участъци. 

                                                                    Свещарска гробница, детайл / за списание National Geographic

Каква беше изненадата ми, когато осъзнах, че художниците, оцветили фигурите в свещарската гробница, са използвали същата цветова комбинация като тези от казанлъшката. Винено червено, орхено жълто и небесно синьо. Независимо, че говорим за две съвсем различни тракийски племена - одриси и гети, от начина по който те използват цветовете е видно влиянето от едни на други. Важно е да отбележа, че става въпрос за умишлено селектиране на цветове и нюанси, а не за непознаване на останалите.



Ако сравним, стенописите от Казанлъшката гробница с остатъците от живописна украса на близката до нея могила Оструша, ще видим, че още в IV век пр.н.е., художниците в Оструша използват цялата палитра от цветове. Тоест, изборът на винено червено, орхено жълто и небесно синьо е избор, който говори за една от първите “модерни” цветови комбинации.


                                                     фасетки от тавана на могилата "Оструша"


Струва ми се, че едно задълбочено изследване на разбирането на траките за цвета, би добавило нови детайли в портрета на нашите забравени прадеди.

текст и снимки: Красимир Андонов ©
www.krasimirandonov.com

събота, 18 април 2015 г.

Една изложба, която свътът заслужава да види

Изложбата “Епопея на тракийските царе” в Лувъра вече е факт. За три месеца, една изключително добре подбрана тракийска колекция ще може да бъде видяна наравно с шедьоврите на световното културно наследство. 


Случващото се не може да не предизвиква чувството ни на национална гордост. Като българин, аз също се радвам за това. Още повече, че от няколко месеца заедно с Анелия Каранова и Иво Сеферов работим по филм за подготовката на изложбата…
Същевременно обаче, нещо в мен започва да се бунтува като прочета или чуя, че най-накрая са ни обърнали внимание и са оценили нашата важност! Няма как да се съглася с горното, защото смятам, че вроденото ни чувство за незначителност, няма нищо общо със значимостта на културното ни наследство. Учил съм история на изкуството, от години работя в тази сфера и знам, че ако с нещо можем да бъдем уникални и равнозначни с всички хора по тази земя, без място за съмнение това е изкуството. И в този смисъл, няма защо да мислим, че към нас са проявили благосклонност, като са ни приели в най-посещавания музей в света. Напротив, мястото ни е там! И нещо още по-важно, радвам се, че гостуваме в Лувъра. И че всички тези наистина уникални 1629 тракийски артефакта, изложени в залите на Ришельо, са собственост на български музеи! Какво по-голяма национална гордост от тази? 






Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от трима френски и двама български куратори. От българска страна това са: проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са сегашният президент на Лувъра – д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо. 
Мога да кажа, че кураторите са събрали в едно предмети и информация, която дава наистина многостранна представа за древните ни наследници. За първи път освен златото и среброто на съкровищата ни, се излагат и всички артефакти, намерени при богатите царски погребения. Така посетителят може да види редом с бляскавите златни съдове, предмети от бита на траките, от глинени идоли до украшения от пробити миди и рапанчета…





 Това е изложба, която показва различни аспекти от живота на траките, от религия и култове до връзките им с други народи. 
Имах възможност да поговоря както с българските, така и с единия от френските куратори - д-р Александър Баралис (който говори много добър български) и съм впечатлен от знаниянията му за културата по нашите земи. Наистина е невероятно как учен-археолог от един от най-значимите музеи в света говори като запалено дете, когато стане дума за траките…
Също така, много впечатляващо е цялото отношение на френските домакини към изложбата. В залите на крилото
Ришельо цари атмосфера, която подсъзнателно въздейства върху сетивата на посетителя. Архитектът на изложбата е проектирал пространство, имащо алюзия с тракийските могили. Целият таван е направен наново и наподобява купола на царска гробница. Светлинната атмосфера е приглушена и само там, където е необходимо, погледа се води от насочени спотове…

Уникална изложба за една култура, която светът заслужава да види!



  Реставраторът гл. ас д-р Петя Пенкова от Националния археологически музей в София извърши възстановяването на един от знаковите експонати на изложбата, наколенника от Могиланска могила, Враца. Знаковата находка е била реставрирана в миналото, но ренгеновата снимка показва, че тя се нуждае от спешна обработка. Специалистът Петя Пенкова отделя шест месеца за да възстанови наколенника. Изполваните за реставрацията материали визуално наподобяват оригиналните, но също така са ясно различими от специалистите. Такар ако в бъдеще се появят по-добри технологии, те лесно могат да бъдат заменени.

връзки към изложбата:
http://www.lexpress.fr/culture/le-louvre-devoile-les-splendeurs-de-la-thrace-antique_1669204.html
http://mc.government.bg/page.php?p=523&s=524&sp=0&t=0&z=0
http://www.louvre.fr/en/expositions/saga-thracian-kingsarchaeological-discoveries-bulgaria

снимки и текст: Красимир Андонов
www.krasimirandonov.com
https://www.facebook.com/krasimirandonovphotography