Monday, 8 February 2016

Наръчник за отглеждане на сталактити




Сталактитите са най-известния вид пещерни образувания. Това са каменните остриета, висящи от тавана на подземните кухини.
За да разберем как се раждат сталактитите, трябва да намесим химията. Дъждовната вода се просмуква в пукнатините на варовиковите скали и по пътя разтваря в себе си калциев карбонат. Той, в реакция със съдържащия се там въглероден двуокис, се превръща в калциев бикарбонат.
Когато пътешествието на водата свърши на тавана на някоя пещера, от контакта й с кислородът на въздуха следва нова химична реакция, водеща до разпада на съединението на съставните му  части - вода и калциев карбонат. Част от този калциев карбонат се отлага на тавана в секундите преди капката да падне. И така капка по капка, сталактитът започва да расте.
Скоростта на растежа е от 0.31 мм до 3 мм за година, в зависимост от количеството преминаваща вода.


Бетонът е композитен строителен материал, които съдържа в себе си цимент, вода, пясък и чакъл. Циментът, основната съставка на бетона, се прави от смлени на прах глина и варовик (калциев карбонат).

Ето я връзката между сталактите и бетона - калциевият карбонат! Ето защо може би сте виждали висящите под бетонните съоръжения сталактити. 
Аз, като човек изкарал ученическите си съботи и недели из пещерите на България, от години наблюдавам как никнат градските сталактити. 
И ако попитате как точно растат, ще ви отговоря. Растат бързо. Те се уголемяват с видима скорост - може би сантиметър - два на година. С две думи - като изкуствени диаманти растат...



Както в пещерите, така и в града ще срещнете сталактити с различни цветове - аз съм виждал калцитно бели, оранджево-кафеникави, сиви, почти черни… Всичко зависи през какво минава водната капка. Например, вероятно за кафявите образувания е виновна някоя ръждясалата арматура на бетонното съоръжение. Виждал съм ги в подлези, по мостове, по терасите на панелките съм ги виждал…












Разбира се, градските сталактити днес са по-скоро незабележими. Някой трябва да ви ги покаже или специално трябва да ги търсите за да ги видите…
Но ако все пак не успявате да ги откриете, нека се опитаме да освободим фантазията си и да ги видим като пораснат… Да вземем за основа факта, че за 30-40 години съществуване, днешните бетонните мостове са се окичили с 20-30 сантиметрови калцитни образувания. Сега да си представим, че двете идеални условия за разтежа на сталактитите са налице - обилни периодични дъждове и община, която не крои планове да разруши съоръженията, дали подслон на сталактитите. Пренасяме се двеста, триста, до петстотин години напред и какво да видим - неугледните мостове, подлези и тераси са надиплени с бетонни сталактити, сталагмити и сталактони. Също така местата, с подходящи условия са се образували пещерни, пардон - бетонни бисери. Въобще - градът ни ще е станал и по-красив и по-добър. Разбира се, столичното видеонаблюдение ще пази бетонните обазувания от вандали и желаещите да напишат по тях нещо мило за някоя футболен отбор…



Но, до тук говорихме за обществените сталактити. Съвсем естествено ще има и частни. Такива, които човек си отглежда на балкона.  Мисля си, че скучната тема за времето, в бъдещето може да бъде заменена с разговори за растежа на сталактитите. Например, съвсем естествено ще бъде да попитате съседа - “Как влияят на сталактитите ти тези непрекъснати киселинни дъждове?” или “Какво им слагаш във водата на твоите, че така добре ти вървят…?”



Ако успях да ви запаля и да ви накарам да се грижите за малко бяло или цветно сталактитче на терасата, моля следете този блог. В бъдеще ще давам съвети как да направите така, че съседите да завиждат на вашите бетонни красоти!


No comments:

Post a Comment