Тогава, може би в средата на осемдесетте години на миналия век имаше един период, в който често се катерихме по чукарите край река Боровица. След едно от ходенията, което аз бях пропуснал, приятелите ми разказаха за гробище, което изплува от водата при сушави години. В главата ми остана разказа за призрачната среща.
Приятелите ми търсели брод за да пресекат Боривица при вливането и в язовира. Времето било много лошо, завалял дъжд и скоро след него паднала мъгла. Не знам колко бяха ходили в мъглата, но изведнъж пред тях изплували тъмните камъни на турско гробище, което наполовина било на сушата, наполовина в язовира. Около надгробните камъни на брега земята била кална, напукана на големи парчета. Гледката в мъглата трябва да е била силно впечатляваща. Спомням си, че тогава Ники Желязков я беше снимал, но дали аз съм виждал снимките или само съм си представил разказаното от тях, не знам. Така или иначе, независимо, че тогава не можах да отида до мястото, картината си остана в съзнанието ми и често, минавайки из района се оглеждах за гробището.
Преди три-четири години за първи път открих за себе си мястото. Гробището си стоеше там, където си е било и преди да го има язовира. Снимах го и написах за него в поста за потъналите селища: http://blog.krasimirandonov.com/2014/01/blog-post.html
След това започнахме да снимаме филм за трапецовидните ниши по проекта “Светлина и култ” https://www.facebook.com/pages/Light-and-Cult/1481483575462394?ref=hl и често минавахме край мястото. То обаче с нищо не показваше, че крие нещо. Малко заливче, нищо повече.
И така до миналата неделя, когато пак видях, че се е показало...
От тогава си мисля… Дали мъртвите от това гробище имат покой, завити от планинската вода… И дали душите им се радват, когато водата се отдръпне и слънцето отново огрее надгробните камъни… Едва ли има отговор.
Krasimir Andonov © 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар