Saturday, 18 July 2015

За един Мерцедес край пътя и за качеството на дните...





Бор е миньорски град в североизточна Сърбия.
Попаднах в Бор във връзка със снимките на документалния филм за Златан Дудов на режисьора Михайло Коцев.
За града може би ще разкажа по-късно, тук искам да споделя една почти незначителна случка, която обаче остана дълго в мислите ми.
Едно от първите ми впечатления в град Бор беше от изоставен край пътя стар Mercedes. Минахме с колата покрай него без да спрем, но го харесах и се опитах да запомня как да се върна по-късно до него. Не знам точно защо харесах колата, може би, защото обичам да се ровя в спомени от миналото, а може би, защото тя на фона на вечно димящите комини на Бор ми напомни за един много любим кадър на Анри Картие-Бресон.


                                                                                  Henry Cartier-Bresson

Ден или два след това, най-накрая спираме край изоставената кола. По-късно разбрах, че това е модел Mercedes E-class W120 Ponton. Автомобилът е произвеждан от 1953 до 1962 година, във вариант с бензинов и дизелов двигател. Това е първата кола на Mercedes със самоносеща каросерия и в нея спирачките са със серво усилване, също новост за онова време.



                                                                                                                                         pictures by Internet

Та значи, целия снимачен екип слизаме от новото Rent-a-car Пежо и наобикаляме антиката. Картинката е красиво тъжна. Меките овали на старата кола са потънали в тревата, големи петна ръжда, като едра шарка са избили по ламарините. От страничните стъкла тук-там са останали раздробени островчета, а на задната седалка се е настанило голямо гнездо оси. 




                                                                                                                                      Krasimir Andonov

Докато подготвям камерата за снимки, Михата ме вика до колата. Отивам при него, а той отваря и затваря вратата на Мерцедеса и ме гледа без да каже дума. Отвръщам неразбиращо. Михайло отново отваря и после затваря вратата. До мен бавно достига звука от щракането на механизма, а с това и посланието на този малък безмълвен спектакъл. Прещракването е тихо и леко. Механизмът на вратата на разпадащата се кола работи така, както е работил, когато колата е напуснала завода - перфектно. Усещането от факта е странно. Петдесетина години ни делят от времето на тази кола, но тези години са били достатъчни да се промени всичко. Било е време, в което сме създавали и сме живяли сред уникати, днес сме консуматори на конфекция. Тъжно, но истина. 
А темата за това, колко сме се променили ние въобще не ми се захваща… 

Затръшваме силно вратите на новата ни, почти пластмасова кола и продължаваме по пътя…


                                                               
                                                                                                                                            Krasimir Andonov


    Информация за Mercedes W120 Ponton:
    http://ranwhenparked.net/2013/09/09/60-years-ago-mercedes-benz-launches-the-180-w120/

No comments:

Post a Comment