Най-големият репортажист в историята на фотографията - Анри Картие-Бресон, изгражда своя уникален фотографски стил върху философията, наречена от него самия "снимане в решаващия миг".
Според Бресон има само един, единствен миг, в който съдържание и форма са в равновесие. В този миг, обектите в кадъра надхвърлят своята обикновенност и се превръщат в взаимосвързани послания. Това е моментът в който, фотографът трябва да натисне спусъка.
Всеки един кадър на Анри Картие-Бресон е илюстрация на тази творческа концепция. Аз имам няколко любими негови снимки, чрез които, когато се налага обяснявам значението на "снимането в решаващия миг".
Нека вземем за пример фотографията „Зад гара Сен Лазар”.
Henri Cartier-Bresson/Magnum photos
На снимката виждаме човек, които се опитва да премине през голяма локва. За да преодолее препятствието, той е подскочил и фотографът го е уловил във въздуха в поза, имаща далечна аналогия с балетното изкуство. Скокът се повтаря още веднъж и в отражението на локвата.
Изброените елементи са достатъчни да направят снимката интересна. Факт е обаче, че в нея има нещо повече, нещо което я прави гениална. Анри Картие-Бресон е забелязал, че върху сградата на заден план има залепен плакат, рекламиращ балетен спектакъл. На плаката виждаме балерина, летяща в грациозен скок. Когато съпоставим в съзнанието си двата елемента – прескачащия локвата човек с плаката на балета, разбираме, че иронията на ситуацията е превърнала обикновения човек в балетист.
Снимката е изключително точна илюстрация на идеята за „решаващия миг”. Преди и след него двата сюжетни елемента са съществували самостоятелно и всеки от тях е носил собственото си значение. Когато обаче са се сблъскали, ситуацията е придобила нов смисъл.
Идеите на Анри Картие-Бресон са се превърнали в основите на съвременната репортажна фотогрифия. Не отричам, че и аз самият се опитвам да търся себе си в това направление.
Скоро започнах да дигитализирам архива си от негативи. Тогава обърнах внимание на кадрите, съпътстващи снимките, които харесвам. По принцип, когато видя нещо не снимам много. Но има ситуации, в които наред с добрата снимка имам и по-незначителни нейни варианти. Замислих се, че илюстрирането на процесът, водещ до намирането на "решаващия миг" би могло да е полезно за хората, които се интересуват от репортажна фотография. Затова тук прилагам няколко такива примера.
снимки: Красимир Андонов
Кадърът с трите фигури и пътят е от Смолян. Вдигнах камерата заради красивата графика на сенките от дърветата. В първият кадър
има самотна фигура на жена. Секунди след това от ляво и от дясно в полето на изображението влизат още две фигури. Този нов кадър носи съвсем различен смисъл. За мен той симвилизира живота, в началото лек и безгрижен, след това все по-стръмен...
В третата снимка има още две фигури - родителите на детето. Композицията е пренаситена от акценти и в нея липсва "магията" от предния кадър.
снимки: Красимир Андонов
Снимката на бабата с лебедите е от 1992 година, когато като студент по операторско мойсторство бях гост на Мюнхенския кинофестивал. Жената, хранеща лебедите ми направи впечатление и заснех няколко кадъра. В повечето снимки лебедите са протегнали шии и така телата им са загубили грацията си. Само в една от снимките и бабата и лебедите са в нужното съзвучие, и това е кадърът, който харесвам.
По-долу прилагам още няколко "съседни кадъра".
снимки: Красимир Андонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар