Изкуството на забравените прадеди

 

     Вилендорфската мадона, късен палеолит

 Природонаучен музей, Виена

Когато стане дума колко малко знаем за миналото на човечеството, тогава винаги се сещам за книгата на Ан Друян и Карл Сейгън “Сенките на забравените прадеди”. Двамата автори правят сравнението, че родът човешки е като “новородено, оставено на нечий праг без писмо, в което да пише, кое е то, от къде идва и кои са неговите родители…” 

И още: “…нашият вид е на стотици хиляди години, родът Homo на милиони години, приматите на десетки милиони години, бозайниците на двеста милиона години, а самият живот - на около четири милиарда години. Летописите ни покриват едва една милионна част от пътя назад към началата на живота. Ние не разполагаме със свидетелства на очевидци. Те не присъстват нито в живата памет, нито в аналите на нашият вид. Дълбочините, до които можем да се гмурнем назад във времето, са смущаващо, дори тревожно плитки. Преобладаващата част от нашите прадеди остават напълно непознати. Те нямат имена, лица, недостатъци….Не можем да си върнем спомена за тях - за нас те са безвъзвратно изчезнали…Ние сме отрязани от нашето минало, отделени от корените си, но не по причина на амнезия или лоботомия, а поради краткостта на нашия живот и поради огромната, невъобразима бездна от време, която стои между нас и нашата първа поява…”

Каменната ера е първата културно-историческа епоха от историята на човечеството и тя заема около 99% от времето на неговото развитие. През този период, човекът се отделя от животинския вид и започва да използва камъка като инструмент, започва да практикува религиозни церемонии и да погребва починалите си близки. А, и нещо много важно - през тази епоха, прародителите ни започват да създават изображения, които ние днес наричаме първи прояви на изкуство.

Ако следваме теорията за еволюционното развитие на Homo Sapiens, би трябвало да предположим, че тя ще бъде приложима във всички аспети на човешкото развитие. Включително и за проявите на артистизъм. В този смисъл е логично да гледаме на прачовека като на дете, в ръцете, на което е попаднал въглен и то е разбрало, че с въглена могат да бъдат оставяни черни следи. В началото детето ще започне да “драска” неосъзнати линии, в последствие, те ще станат прави, ще се кръстосат, ще се появят първи форми. Впоследствие ще му хрумне, че с “инструмента” за рисуване могат да се запазват обекти и случки от живота. Разбира се, първите изображения на реални обекти ще са много далеч от действителността. Ще ни трябва много фантазия за да свържем детската рисунка с това, което тя изобразява. Ще трябва да минат години упорит труд, преди да се появят първите изображения, които наистина да приличат на оригинала…

                                           Тигър, детска рисунка, XXI век

И ако приемем горното като модел на еволюция, то същото (разбира се, в съвсем друг времеви мащаб) би трябвало да се очаква и при праисторическите хора.

Макар теорията ми да звучи в синхрон с познатите тези за поетапното нарастване на възможностите на човешкия вид , тя не е точна, поне що се отнася до развитието на праисторическото изкуство.

Нека веднага дам няколко примера. Пещерата "Шове" (фр. Chauvet) се намира в Южна Франция и е открита сравнително наскоро - през 1994 година. В нея са запазени едни от най-старите пещерни рисунки, датирани с радиовъглероден метод на повече от 30 000 години. Доказано е, че входът на пещерата е бил затрупан около времето, в което са живяли праисторическите хора и до преоткриването й в наши дни в нея не е влизано. 

За мен е голяма изненада, че едни от най-старите човешки рисунки изглеждат по впечатляващ начин. Да вземем, например, една от рисунките на пещерна мечка (Ursus Spelaeus).

                         Пещерна мечка, рисунка от пещерата "Шове", преди 30 000 г.

 Древният художник е използвал червен пигмент за да нарисува силуета на мечката. Струва ми се, че изображението е дело на човек с точно око и уверена ръка, защото животното изглежда пропорционално и по-важното - много въздействащо. Това обаче, което ме впечатли най-много е факта, че художикът е успял да създаде илюзия за обем в двумерното пространство на скалата. Той е добавил и предното ухо, което се намира извън линията на силуета. Може би, това изглежда нещо обикновено за съвременния човек, но нека имаме предвид, че говорим за епоха, която наричаме праисторическа. И че много по-късно, египтяните рисуват човешкото лице винаги в профил, но окото е фронтално.

Изображението от пещерата е впечатляващо и с факта, че древният художник е подчертал муцуната на мечката чрез по-светъл нюанс от багрилото. Техника, която днес наричаме stump-drawing.

                       Глава на пещерна мечка, рисунка от пещерата "Шове", 
                             преди 30 000 г.

Още по-шокиращо добре са нарисуваните с въглен глави на четири коня от същата пещера. Моля, вгледайте се във втория кон отгоре надолу. Долната половина на главата му е подчертана с много добре нанесена (и съвсем логична като посока) светлосянка…

                            Коне от пещерата "Шове", преди 36 000 г.

И след като сте видели тази рисунка, си помислете дали бихте и дали 30 000 години…?

——————————————————————————————————————————

край на първа част

Красимир Андонов

www.krasimirandonov.com

Библиография:

“Сенките на забравените прадеди”, Ан Друян и Карл Сейгън, издателство “Бард”, София 2003 г.

“Моят живот под земята”, Норбер Кастьоре, издателство “Народна младеж”, София, 1967 г.

“История на изкуството”, Димитър Г. Димитров, издателство “Просвета”, София, 1991 г.

“Cave Art”, Jean Clottes, Phaidon, London, New York, 2008