неделя, 27 март 2016 г.

Following the steps of Hokusai up to the Mount Fuji and all things that create beauty...




The thrill was inside me and I felt somewhat tense.
Yes I knew, that would have been the common feeling of anyone in my position – I was looking to meet the dawn at the foot of the sacred Japanese Mount Fuji. The ideally shaped and symmetrical conus of the Fuji Mountain is the Japan’s highest peek (3 776 meters above the sea level). It stands on the Isle of Honshu and in clear weather could be seen even from Tokyo, the country’s capital some 60 miles away. For those born in Japan the Fyjysan is not mearly a mountain or a peek, but rather a symbol which embodies their understanding of beauty. 

I still remember that my photography guru – Prof. Rumen “Roum” Georgiev - used to mention so often the name of a Japanese artist who had depicted the Mount Fuji from various viewpoints. I can’t recall now the exact reference for Roumen to quote that Japanese artist… I am sure, anyhow, that once Rumen was repeatedly mentioning the guy that was for a reason. 

I am currently digging up in the Internet and the search results are shifting the recording tape backwards. The name of that emblematic Japanese artist turned out to be Katsushika Hokusai (1760-1849) and he remained famous in history for his thirty six images of the Fuji Mountain. Yes, I now understand, Rumen Georgiev was perhaps focusing on Hokusai and his multiple viewpoints to the mountain’s top to demonstrate us that a photographer always had a choice. We are the ones to decide what shall be perpetuated in the frame… 





On that day I made my last checks before shooting the dawn. The sun was to appear over Fuji at a quarter past six. The weather was promising. I had to choose for the best viewpoints. I liked a couple of them, for example, the one with the streetlights as a highlight, as well as another one featuring the classical reflection of the mountain peek in the lake. I decided to start with the lake panorama. Then I detected in the frame the traces of several Japanese early riser guys who had outrun me and occupied positions around. The reflections of their silhouettes were so well visible on the water surface and against them you could still see the up-side down reflection of the Fujisan. It was a total symmetry and harmony, indeed. Those Japanese guys they definitely knew how to react when facing the beauty.


From the lake viewpoint, the sun was backlighting the peak. I decided to have a look from the other side… At the dawn sky background the snowy peak was already visually shrouded in early morning mist. Well, that was also beautiful! 

And what about the chance of a street view? Oh, quite inspiring – the image of that sleepy city matching so perfectly the calmness of the peak above. 

The above experience made me to fully comprehend how difficult it had been for Hokusai to explore various options and decide on the best viewpoint to the Mount of Fuji. That would have been a real challenge for him, indeed!


It’s now time to reveal the secret that I myself have been following the peak’s image virtually. I have been following the weather changes and shooting the dawn and the peak online, being physically all the time in Sofia in front of my computer. You know, at present I am experimenting with the ideas of Prof. Fred Ritchin stated in his work “Beyond Photoshop” where he deliberates on the remote shooting options. 
There are indeed so many operational web cameras located all over the world and provided that a man could permanently make use of their potential he as a true photographer would be always in a position to make a screenshot and become an author. 
I perfectly understand that at a first glance this could sound a little weird and even shocking for many. Anyhow, I could willingly confirm that after I tried myself to follow the above patterns my feelings when doing a remote shooting were quite comparable to those of on-site shooting. 
Take for example the series of my web pictures from the foot of the Matterhorn Peak in the Alpes. I made my choice of a camera – the one which I liked because it was providing a panoramic view from a hotel with an astronomical observatory and up to the very Matterhorn Peak. I was regularly monitoring that camera.  Up to now I’ve managed to catch the images of that specific local pre-evening mood, the early morning vigor, and the feel of a regular sunny day. I genuinely liked an airplane trace up in the sky depicted in one of my shots and the mists around the peak in another. 

Despite of filming remotely I am still the one in control. I am the one to choose the atmospheric and lighting conditions to shoot. I can always be back at any moment and follow the developments at the chosen location. 

At this point, it is the prime time to define the basic principles of the landscape photography. The big trick is to focus on the proper object and subsequently to apply instruments to film that very object in proper weather conditions and appealing lighting. 
Ansel Adams, the genius of landscape photography, was exploring the same locations all over for years in a row, but if you thoroughly check his shots you would see that none of them could be considered as recurrence or replicas. 

                                                                                    pictures by Ansel Adams

Nature has so many faces. Any of those needs a proper look to reveal its essence. 
So, if based on the perception of landscape genre looking for diversity, the remote web-photography proves to be a bingo. Just in seconds one can assure proper facilities at the foot of the Matternhorn Mountain and make bright shots provided patience of facing the monitor and waiting for some tiny cloud or even an idea of a mist to cover your targeted location. 
Please, believe me I do know how a photographer feels when filming an issue of interest. Then, you may also rely on my inner feeling that a web-filming brings the same sort of emotions. The excitement of discovery is equal – the only difference comes from the fact that you are using remotely someone else’s camera. But the copyright feeling remains with you. You are the one to choose the camera, to decide on the light, and the one to click the Print Screen button. 



Well... In the meantime, while I am telling you all this I am continuing to follow the cameras located around the Mount of Fuji. See, a stroke of wind blew around the lake and the reflection is no more such symmetric as it used to be. Some of the Japanese cameramen have obviously given up. I will still stay for a little while …


I do recognize that the digital revolution has definitely changed our lives. If we can like and admire each other in the chat, why we could not (and support each other to) shoot remotely? 


Text & Images by Krasimir Andonov 


неделя, 6 март 2016 г.

По стъпките на Хокусай към Фуджи и красивото...



Вълнението се усеща и съм леко напрегнат.

Знам, че няма как да е иначе - ще посрещна утрото в подножието на свещенната японска планина Фуджи. Идеалният и симетричен вулканичен конус на Фуджи е най-високия връх в Япония (3 776 метра). Намира се на остров Хоншу и при ясно време се вижда от столицата Токио, която е на около 100 км от него. За японците Фуджи-сан не е просто връх, за тях той е символ, който дава живот на разбирането им за красивото.

Спомням си, че учителя ми по фотография - проф. Румен Георгиев - Рум, често споменаваше името на някакъв японски художник, който бил рисувал планината Фуджи от много различнш гледни точки. Не си спомням точната причина, но Румен често говореше за този художник… Знам обаче, че щом Румен го е споменавал, явно е имало защо да го прави.

Ровя из интернет, докато чрез резултатите от търсенето връщам лентата назад. Художникът се казва Кацушика Хокусай (1760-1849) и е останал в историята с цикъла си от тридесет и шест пейзажа към планината Фуджи. Да, Румен Геортиев ни говореше за Хокусай и неговите гледни точки към върха, може би, за да ни покаже, че пред нас като фотографи винаги има избор. От нас зависи каква част от безкрайния живот ще остане в рамката…




Правя последни проверки преди снимките на изгрева. Слънцето ще се покаже над Фуджи в шест и петнадесет. Времето обещава да е добро. Трябва да да си избера гледни точки. Харесват ми няколко, например онази на улицата с лампите на преден план, както и едно класическо отражение на върха в езеро. Решавам да започна с езерото. Виждам, че няколко ранобудни японци са ме изпреварили. Силуетите им се отразяват във водата, а срещу тях, с главата надолу, е отражението на Фуджи-сан. Пълна симетрия и хармония. Японците знаят как да съпреживяват красотата.


От езерото, слънцето е в контражур спрямо върха. Нека погледна и от другата страна… Видян срещу изгрева, снежният връх вече се кичи в топлата сутрешна омара. И тук е красиво! А какво се случва при гледната точка с улицата? О, там е доста впечатляващо - спящия град кореспондира с върха по впечатляващ начин. 
Сега разбирам какво му е било на Хокусай като е обикалял и е търсил няй-добрата гледна точка към Фуджи. Не му е било лесно!


Време е да ви кажа, че аз самият, обикалям върха виртуално. Наблюдавам и снимам изгрева и върха в реално време, но физически съм пред компютъра в София. В момента експериментирам върху идея на професор Фред Ритчин, който в книгата си “Отвъд Фотошоп” развива тезата за дистанционното снимане. 
Навсякъде по света има разположени уеб камери и ако човек ги наблюдава, като истински фотограф може да реши в кой момент може да направи скрийншот и да се превърне в автор.
Знам, в първия момент звучи шокиращо, но всъщност, след като аз опитах, мога да кажа, че усещанията на дистанционното снимане са близки до реалното.
Ето например серията ми с уеб снимки от подножието на връх Матернхорн в Алпите. Там си харесах една камера, която панорамира от хотел с астрономическа обсерватория на покрива, до самия връх Матернхорн. Поглеждам камерата често. До момента успях да уловя сюжета в предвечерно настроение, в ранно утро, в нормален слънчев ден. Харесва ми дирята от самолет в небето на единия кадър и мъглите около върха в другия. Независимо, че снимам дистанционно, аз си избирам атмосферните и светлинни условия, като се връщам и следя често избраното място.
Тук е мястото да опиша принципите на пейзажната фотография. При нея е важно да си намерим сюжет, след което да заснемем този сюжет в най-интересните атмосферни условия, при красивата светлина. 
Геният на пейзажната фотография, Ансел Адамс, с години се връщал на едни и същи места, и ако погледнете снимките му, ще видите, че те не се повтарят.


Природата е толкова многообразна, че само трябва да имаш очи да я виждаш.
Та, ако тръгнем от постулата, че в пейзажния жанр търсим разнообразие, то се оказва, че дистанционната уеб-фотография си е направо бинго. За секунди виртуално се качваш под Матерхорн и ако имаш малко време може да поседиш пред екрана и да почакаш някое облаче или мъглица да се придвижи до желаното от теб място. 
Ако ми вярвате, че зная как се чувства фотограф докато снима нещо интересно, тогава, може би, ще ми повярвате, че уеб снимането носи подобни емоции. Вълнението да откриваш е същото, просто ползваш дистанционно чужда камера. Но авторството си го има. Ти си този, който избира камерата, този който избира светлината, този, който натиска клавиша Принт Скрийн.




Така... Докато ви разказвам всичко това, аз следя камерите около планината Фуджи. При езерото е духнал вятър и отражението вече не е толкова симетрично. Част от снимащите японци са се отказали. Аз ще остана още малко…



Знам, че дигиталната революция промени живота ни. След като можем да се обичаме в чата, защо да не можем да снимаме дистанционно?