Ключовете към един непознат град са в ръцете на всеки пътник.
От новодошлият зависи коя врата ще отвори и как ще види града.
Наскоро за първи път посетих Одеса. А тя е град с много лица. Някъде прочетох, че заради красотата я наричат украинската Палмира, заради пъстротата на населението - черноморския Вавилон, заради архитектурата - малкия Париж, заради важното и разположение - южната столица, а заради колоритните бандити - местния Чикаго…
За краткото време, с което разполагах, аз видях града така:
Потьомкінські сходи, (Стълбата на Потьомкин, Потёмкинская лестница,) В Одеса се намира най-известното стълбище в историята на киното - "Потьомкинското".
Самото стълбище е на близо 150 години, замислено е като параден вход на града, проектирано е в стил "класицизъм" и води към морето.
На неговите стъпала е сниман филма “Броненосецът Потьомкин” (1925), определен на Световното изложение в Брюксел през 1958 година за “Най-добрия филм за всички времена”.
На неговите стъпала е сниман филма “Броненосецът Потьомкин” (1925), определен на Световното изложение в Брюксел през 1958 година за “Най-добрия филм за всички времена”.
Учил съм история на киното и знам какво е значението на филма за развитието на седмото изкуство. Независимо от силно политизирания сюжет, това е филм, който е революционен за развитието на киното.
Режисьорът Сергей Айзенщайн заснема и монтира най-известната сцена от “Броненосецът Потьомкин” - потушаването на възстанието, по един наистина новаторски начин. Във времето, в което киното е още нямо, Айзенщайн успява да създаде невероятно силно екранно усещане. Като използва движеща се камера, многобройни и често необичайни гледни точки, той монтира епизода по един наистина блестящ начин. Така преминаването на стълбата, което в живота се случва за около 30 секунди, във филма е близо петминутна драма. Кулминация на тази драма е сцената, в която настъпващите в редици войници прострелват майка, чието дете се намира в детска количка. Със смъртта на майката, количката с бебето тръгва да се носи неуправляма по стъпалата… Един от най-силните епизоди в историята на киноизкуството…
Режисьорът Сергей Айзенщайн заснема и монтира най-известната сцена от “Броненосецът Потьомкин” - потушаването на възстанието, по един наистина новаторски начин. Във времето, в което киното е още нямо, Айзенщайн успява да създаде невероятно силно екранно усещане. Като използва движеща се камера, многобройни и често необичайни гледни точки, той монтира епизода по един наистина блестящ начин. Така преминаването на стълбата, което в живота се случва за около 30 секунди, във филма е близо петминутна драма. Кулминация на тази драма е сцената, в която настъпващите в редици войници прострелват майка, чието дете се намира в детска количка. Със смъртта на майката, количката с бебето тръгва да се носи неуправляма по стъпалата… Един от най-силните епизоди в историята на киноизкуството…
В късния декември откривам стълбището мокро и доста неприветливо. Една част от него е затворена, а пешеходците минават в ограничена ивица. Статуята, която Айзенщайн използва за преден план в кадрите си е на мястото си, а църквата в долния край на стълбата е заменена от модерна стъклена сграда. И въпреки промените, Потьомкината стълба си остава едно от най-знаковите места на Одеса.
Тръстиковият трамвай
В Одеса сме във връзка със снимките на нов български документален филм. Едно от нещата, които предстои да заснемем е сцена в трамвай. Докато обсъждаме какво точно ни трябва, Сергей Дубин - нашият украински асистент-оператор предлага - ...“А защо не видите тръстиковия трамвай”?
Трамвай N20 се оказва кинематографично превозно средство. Пътят на трамвая, който обслужва едни от крайните квартали на Одеса, преминава в продължение на километри през тунел от висока тръстика. Няма как да го разкажа повече, трябва да се види…
Битпазарът на Одеса
Ако за нещо съжалявам, че не ми е стигнало времето, това е за разглеждането на битпазара.
Той се случва веднъж в седмицата, в събота. Заема улиците на един цял квартал, или не знам - може би това са няколко квартала.
И ако някога се върна в този наистина невероятен град, ще си оставя един ден да поснимам из битпазара.
автор: красимир андонов
2017
