ВРЪХ ЗА СРЕЩИ НА ХОРА И БОГОВЕ

В началото на дъждовния май на 2014 година тръгваме към азиатската част на Турция. Целта е връх Немрут (Nemrut Dagi). Той е на около 2000 километра от България и се намира в древното царство Комагена, (Commagene) в югоизточен Анадол. Районът, към който сме се насочили е съставен от голи високопланински плата, пресечени от дълбоките долини на притоците на река Ефрат. Тези притоци са буйни през пролетта, когато се топят снеговете и почти пресъхват през горещото лято. Долините им, притиснати от планини и защитени от ветровете, са единствените подходящи за живеене места в околността. 

Древното царство Комагена е създадено около 2 век пр.н.е и успява да удържи своята независимост само около двеста години, преди да бъде превърнато в римска провинция от император Тибериус (17 год. от н.е.). Малката Комагена не остава в историята с велики държавни дела, а нейната столица - Самосата, днес лежи потънала в забравата не само на времето, но и под водите на новопостроения язовир "Кемал Ататюрк". На фона на това скромно описание трябва да кажа, че Комагена е оставила един от най-впечатляващите паметници на световното културно наследство. Светилището-гробница на връх Немрут (2150 метра н.в.) справедливо е смятано за едно от чудесата на античността.

Светилището става известно за науката през 1880 година. Тогава немският инжинер Карл Сестер, работещ по проект за транспортна връзка между Анадола и средиземноморските турски пристанища, научава за връх с "гигантски статуи" на него. Сестер незабавно информира германския консул в Измир, който от своя страна съобщава за откритието на Пруската научна академия. Две години по-късно, през май-юни 1882 година, е сформирана експедиция, в която Карл Сестер и археологът Ото Пухщайн правят първи теренни изследвания. Те откриват, че на връх Немрут има голям култов комплекс с три ритуални площадки и тумулус (надгробна могила). На две от площадките има статуи с височина между 8 и 10 метра. Всички те са обезглавени*, а главите им се търкалят в камъните пред тях**. Но най-впечатляваща от всичко е могилата. Тя представлява конус от ситни камъни донесени от човешка ръка. Нейната височина е 75 метра над естествения връх и има обиколка 150 метра! Днес учените изчисляват, че става въпрос за 260 000 куб. метра камъни, които тежат около 600 000 тона!

При тази първа експедиция, Сестер и Пухщайн правят откритие, което хвърля светлина върху произхода на светилището. На гърба на статуите има дълъг надпис на латински. От него става ясно, че това е  hierothesion***, свещен храм за общуване с боговете. Тук от край време хората са се покланяли на идолите си и са изпращали и посрещали слънцето.Това е и място за последен отдих на владетеля Антиох I Комагенски (който, всъщност строи монумента) и неговото семейство. Надписът ясно казва, че на върха трябва да има гробница, но двамата изследователи така и не откриват вход към нея. 

В последствие на връх Немрут работят Осман Хамди Бей, учен от имперския музей в Истанбул(през 1883 г.), както и немските археолози Карл Дьонер и Рудолф Нюман (1938 г.). Отново без да открият вход за гробницата.

"Романтичната" част от изследването на светилището започва през 1951 година. Тогава американската археоложка Тереза Гоел, запленена от загадката на магичния връх, решава да изостави комфортния си живот (и семейство) в Ню-Йорк и да се отдаде изцяло на каузата за проучването на Немрут. 

Тереза Гоел прекарва останалата част от живота си по камънаците на светилището. Благодарение на нея до върха се прокарва път, светилището става световноизвестно и започва да се посещава от туристи и не на последно място, тя с години дава работа на хората в един безработен район. Е, археоложката има и някои недостатъци. Желанието на Тереза Гоел, на всяка цена да открие входа на гробницата, я кара да изпозва динамит за разчистването на тумулуса. В резултат надгробната могила днес е 25 метра по-ниска от времето, в което я откриват Сестер и Пухщайн! Но и тя не стига до входа на гробницата (това и до момента не се е случило).

Пътят от България до Немрут е дълъг, но ние правим няколкодневна разходка из фантастичната Кападокия и отпочинали и заредени продължаваме напред. Минаваме покрай угасналия вулкан Ерджиес (3916 м), който бяхме планирали да качим, но се отказахме заради многото сняг на високото. Гледаме го от пътя и май доста съжаляваме, че не опитахме. Следват няколко скучни часа из голи пущинаци и отведнъж от далечната планинска верига пред нас се показва връх с идеална пирамидална форма. Няма какво друго да е Немрут! 

Пристигаме в хотел " Немрут Кервансарай" следобеда и на рецепцията ни посрещат с думите -"Хайде, че почти изпуснахте залеза"… На дъската зад рецепциониста има списък с часовете на изгревите и залезите за седмицата. Двете площадки със статуи на върха са ориентирани съответно на изток и на запад и затова най-красивото време за разглеждането им са изгревите и залезите. 

От хотела, който е разположен по склоновете на Немрут, почти до самия връх има около 12 километра добър павиран път. Бързаме с колата нагоре, а пътят се вие над все по-дълбоки пропасти. Зад нас се увеличава колоната от маршрутки, в никакъв случай не сме единствените посетители! 

От паркинга изтичваме на един дъх разтоянието до източната площадка, след което пак набегом стигаме до западната. Огромните обезглавени статуи стоят на троновете си, а главите им са подредени пред тях. Статуите са дялани на място и са направени от скални блокове от самия връх. Камъкът е мек, което обяснява паяжината от улеи, набраздили лицата. 

Фигурите на двете площадки са почти идентични. Всяка от редиците започва и завършва със статуи на лъв и орел. Лъвът е цар на зверовете, а орелът - владетел на небето и посланник на боговете. Това са пазителите на светилището. Статуите им са толкова големи, колкото и на боговете до тях. 

Между животните-пазители, от ляво на дясно са разположени статуите на владетелят-бог Антиох I, Комагена-Фортуна, Зевс-Оромасдес, Аполон-Митра и Херакъл-Арес. Главите на всички са изобазени в елинистичен стил, но облеклата им са местен ирано-арменски образец.

На върха се е събрало множество от цял свят, което жужи като кошер. Залязващото слънце е скрито зад облак, но линията на хоризонта е чиста. В един миг то се показва червено и огромно. Тълпата туристи замлъква като по сигнал. Погледите като хипнотизирани следят отиващото си небесно светило. 

Богове и хора заедно изпращат деня. 

На следващата утрин ставаме в четири часа за да не изпуснем втората част от спектакъла. На източната площадка отново е пълно с хора. Личи, че на много от тях им е студено и им се спи. 

Богове и хора обаче чакат. 

Пред очите им ще се случи тайството на раждането на новия ден. И наистина първо плахо, а след това все по-уверено слънцето изпраща светлината си към храма. Замръзналите туристи, един по един излизат от вцепенението си и започват да щракат с фотоапарати. После тълпата бавно се разрежда и не след дълго на върха остават само боговете. 

Пред очите на тези каменни идоли, слънцето е отброявало столетия. А хората, като еднодневки са идвали, споделяли са миг от вечността и са си отивали. 

Боговете гледат Безкрая...

*тогава само главата на Комагена-Фортуна е на раменете си

** тъй като всички каменни глави са със счупени носове, учените смятат, че статуите са обезглавени по време на иконоборството 

*** свещено място, от гръцки hieros - свещен и thesis място