вторник, 25 февруари 2014 г.

The decisive moment and its neighboring frames




The greatest photojournalist in the history of photography - Henri Cartier-Bresson, builds his unique style of photography on the philosophy, he himself called "capturing the decisive moment."
According to Bresson there is a mere moment in time, when shape and content are in balance. At that very second, the objects in the frame exceed their ordinariness and become interconnected messages. This is the moment in which the photographer has to pull the trigger.
Each frame of Henri Cartier-Bresson is an illustration of this creative concept. I have a few favorite pictures of him, by which, when necessary, I explain the meaning of "capturing in the decisive moment."
Let's take for example the photograph "Behind the Gare St. Lazarre ." 


                                                          Henri Cartier-Bresson/Magnum photos

We see a man who is trying to cross a large puddle. To overcome the obstacle, he jumps and gets caught by the photographer in the air, in a posture having a distant analogy with ballet. The jump is repeated once more in the reflection in the puddle.
Items listed are enough to make the picture interesting. But the fact is that there's something more, something that makes it brilliant. Henri Cartier-Bresson has noticed a poster for a ballet performance in the background. The poster features a ballerina in graceful flying leap. Comparing the two elements – the person jumping over the puddle with the ballet poster - we see that the irony of the situation has made a ballet dancer out of the ordinary man.
The picture is extremely accurate illustration of the idea of ​​"the decisive moment". Before and after the two plot elements existed independently and each carried its own significance. However, when they collided, the situation acquired a new meaning.
The ideas of Henri Cartier-Bresson have become the foundations of contemporary reportage photography. I do not deny that I myself am trying to develop that direction.
Recently I started to digitize my archive of negatives. My attention was caught by the images accompanying the photos that I like. In general, when I see something I do not shoot much. But there are situations when, besides the best picture, I shoot also several lesser variations of the frame. It occurred to me that the illustration of the process leading to the finding of a "decisive moment" could be useful for people who are interested in reportage photography. Here are some examples.

The frame with the three figures and the road is from Smolyan. I picked up the camera because of the beautiful trees shadow graphics. In the first frame there is a lone figure of a woman. Seconds after that from the left and right two more figures come into the picture. This new frame brings an entirely different meaning. For me it symbolizes life - in the beginning light and carefree, then increasingly steeper...
There are two more figures in the third picture - the child's parents. The composition is saturated with accents and it lacks the "magic" of the previous frame.

The image of the old lady and the swans is from 1992 when, as a student of cinematography I was a guest of the Munich Film Festival. The woman feeding the swans impressed me and I shot a few frames. In most photos swans are stretching their necks up thus loosing grace. Only one photo gets both the old lady and the swans in harmony and this is the frame I like.

Below find some more "adjacent frames".





                                               Pictures: Krasimir Andonov



вторник, 18 февруари 2014 г.

За решаващият миг и съседните му кадри




Най-големият репортажист в историята на фотографията - Анри Картие-Бресон, изгражда своя уникален фотографски стил върху философията, наречена от него самия "снимане в решаващия миг". 
Според Бресон има само един, единствен миг, в който съдържание и форма са в равновесие. В този миг, обектите в кадъра надхвърлят своята обикновенност и се превръщат в взаимосвързани послания. Това е моментът в който, фотографът трябва да натисне спусъка. 
Всеки един кадър на Анри Картие-Бресон е илюстрация на тази творческа концепция. Аз имам няколко любими негови снимки, чрез които, когато се налага обяснявам значението на "снимането в решаващия миг". 
    Нека вземем за пример фотографията „Зад гара Сен Лазар”.


                                                  Henri Cartier-Bresson/Magnum photos

    На снимката виждаме човек, които се опитва да премине през голяма локва. За да преодолее препятствието, той е подскочил и фотографът го е уловил във въздуха в поза, имаща далечна аналогия с балетното изкуство. Скокът се повтаря още веднъж и в отражението на локвата. 
    Изброените елементи са достатъчни да направят снимката интересна. Факт е обаче, че в нея има нещо повече, нещо което я прави гениална. Анри Картие-Бресон е забелязал, че върху сградата на заден план има залепен плакат, рекламиращ балетен спектакъл. На плаката виждаме балерина, летяща в грациозен скок. Когато съпоставим в съзнанието си двата елемента – прескачащия локвата човек с плаката на балета, разбираме, че иронията на ситуацията е превърнала обикновения човек в балетист.
         Снимката е изключително точна илюстрация на идеята за „решаващия миг”. Преди и след него двата сюжетни елемента са съществували самостоятелно и всеки от тях е носил собственото си значение. Когато обаче са се сблъскали, ситуацията е придобила нов смисъл.

Идеите на Анри Картие-Бресон са се превърнали в основите на съвременната репортажна фотогрифия. Не отричам, че и аз самият се опитвам да търся себе си в това направление. 

Скоро започнах да дигитализирам архива си от негативи. Тогава обърнах внимание на кадрите, съпътстващи снимките, които харесвам. По принцип, когато видя нещо не снимам много. Но има ситуации, в които наред с добрата снимка имам и по-незначителни нейни варианти. Замислих се, че илюстрирането на процесът, водещ до намирането на "решаващия миг" би могло да е полезно за хората, които се интересуват от репортажна фотография. Затова тук прилагам няколко такива примера.

                                                    снимки: Красимир Андонов

Кадърът с трите фигури и пътят е от Смолян. Вдигнах камерата заради красивата графика на сенките от дърветата. В първият кадър 
има самотна фигура на жена. Секунди след това от ляво и от дясно в полето на изображението влизат още две фигури. Този нов кадър носи съвсем различен смисъл. За мен той симвилизира живота, в началото лек и безгрижен, след това все по-стръмен...
В третата снимка има още две фигури - родителите на детето. Композицията е пренаситена от акценти и в нея липсва "магията" от предния кадър.

                                                                                          снимки: Красимир Андонов

Снимката на бабата с лебедите е от 1992 година, когато като студент по операторско мойсторство бях гост на Мюнхенския кинофестивал. Жената, хранеща лебедите ми направи впечатление и заснех няколко кадъра. В повечето снимки лебедите са протегнали шии и така телата им са загубили грацията си. Само в една от снимките и бабата и лебедите са в нужното съзвучие, и това е кадърът, който харесвам.

По-долу прилагам още няколко "съседни кадъра".


                                                           снимки: Красимир Андонов