На път е една мечта да бъде извървяна…
Усещането да тръгнеш по стъпките на Ботев и негова чета е трудно описуемо…
Не вярвах, че днес, когато човек трудно може да бъде поместен от коравосърдечието си, слова като “Тоз, който падне в бой за свобода…” и “Настане вечер, месец изгрее…”, могат да ме накарат да настръхна…
Не вярвах, че ще срещна толкова жива България, по пътя към един от най-високите върхове в българската история - Околчица.
На 400-500 метра от палатката ми е мястото, на което четата слиза от “Радецки”.
Според спомените на Никола Обретенов, един от оцелелите четници, тук се случва следното:
- “Преди да напусне парахода, Ботйов се сбогува с капитана и помощника му. Излизането стана на същото място на брега при Козлодуй, гдето е поставен сега каменният кръст край Дунава. Параходът след това се оттегли от брега и тръгна нагоре по Дунава, четниците извикаха “Да живее Франц Йосиф! Да живее граф Андраши! Да живее капитанът на “Радецки”! Матросите отговориха с викове от парахода “Да живеее България”!
Качихме се на върха. Поп Сава Кантрафилов ни положи клетвата. Ботйов с няколко пламенни думи поздрави четниците. Всички коленичихме, целунахме земята, знамето и кръста, направен от кръстосани саби. Поп Сава произнесе клетвата, а ние повтаряхме след него “Кълна се , че ще умра за Отечеството си България”…
След това тръгнахме по билото да отидем в село Козлодуй….”
Утре ние, 1200 души, тръгваме по същите стъпки. Отсега е тихо и някак тържествено…
Няма коментари:
Публикуване на коментар